Площадът, който бургазлии наричат „Пазарни“ или днешната „Тройката“, от край време е мястото за големите панаири и гостуващите циркове. Още през 1908 год. пространството е определено за публични събрания и там опъвали шатри и разположения за търговци. В края на май 1924 год. започва традиционният панаир и сред атракциите е циркът на Лазар Добрич с американски скачач, електрически феномен, фокусници, борби и най-известния номер „Мистериозният турчин Бен Али“. Номерът, изобретен от Делоне, включвал белезници, чувал, восъчни запечатвания и закован сандък, проверяван от комисия. На 4 юни 1924 год. представление с обширна програма е дало приход в полза на полицейската стража в Бургас.
С времето панаирът става двегодишно събитие – през май и септември. През 50-те и 60-те години сергиите се нареждали по „Александровска“ след „Тройката“ или на пазара по улиците „Калоян“ и „Ивайло“. Масите са били затрупани с джунджурии: свирки от дърво, окарини от глина, бакелитови играчки, пушки тапешници, мяукащи хартиени котенца, маймунки на ластик, гумени жабки, огледалца, гребенчета, гривнички, пръстенчета и снимки на актьори. Гостите от селата били петимни да купят нещо за спомен – чинии, тенджери, кофи – а сред лакомствата доминирали захарен памук, кръгли вафли с крем, бонбони в пъстри хартийки, семки и страгали във фунийки от вестник и пестила, продавано от габровски търговци.
Люлките и въртележките давали другата голяма емоция. Малките се возели на кончета и автомобилчета, въртележките ги въртели до замайване, а по-големите предпочитали синджирени люлки и гондоли. Най-атрактивно било виенското колело – да видиш Бургас от високо макар и за 5 минути. Над панаира звучали песни като „Марина, Марина“ в изпълнение на Роко Граната, „Синьото елече“, „Малката креолка от Венецуела“ и рок парчета на Елвис Пресли и Литъл Ричард. Стрелбището в палатка привличало с няколко пушки и силно гримирана жена, която прибирала парите и посочвала мишените; най-трудно било да уцелиш пинг-понг топче, издигащо се от водна струя, а наградата често била цигара с бронзов мундщук.
Цирковите куполи сменяли местата си на „Тройката“, на пл. „Кирил и Методий“, на пазара при ул. „Ивайло“ и ул. „Калоян“ и на Колодрума. Бургазлии гледали акробатите на Лазар Добрич и смелите братя Григор и Манол Соколови, които се движели по стените на „бурето на смъртта“ с високи скорости в спектакъл от 30-40 мин. В началото на 60-те години по панаирите вървял и китът „Голиат“ – кожата му била откупена от нелегални новозеландски китоловци, пълнена със слама и подпори и показвана на платформа от стар камион с вход 0,30 лв. Международен спомен остава и цирк „Буш“, пристигнал с над 50 фургона, менажерия с коне, камили, мечки, лъвове и тигри, разположил шатри на пл. „Кирил и Методий“ и останал повече от седмица. Тогава цирковете били истинска атракция с професионални оркестри и изпълнители от класа на Тошко Козарев, Седой, Фери Смъртта, Кики, групите „Кехайови“, „Мечкарови“, „Джазът на оптимистите“ и джаз „Овчаров“. Имаме и по-нови спомени, но те не са за другите панаири.