В забързания ден разговорът вкъщи често се свежда до бързото „Как мина денят ти?“, на което идва краткото „Добре“ и вратата към детския вътрешен свят остава затворена. Бургаският психолог Сабина Колева предлага да използваме вечерната трапеза като специално семейно време за споделяне на истории и емоции. Идеята е да създадем топла и спокойна атмосфера, в която всеки може да разкаже нещо от деня си без страх от оценка. Колева напомня, че родителите трябва да започват първи, като дадат пример със свое преживяване, за да насърчат децата да отворят дума.
Мозъкът ни е склонен първо да забелязва трудности, но това може да се промени с целенасочена практика на търсене на положителни моменти. За да изградим у децата нагласа на благодарност, родителите могат да задават въпроси като кое е било най-хубавото нещо днес, кой или какво ги е накарало да се усмихнат, какво добро са направили или забелязали, и за какво са благодарни, дори да е дребна подробност. Така разговорът остава лек, но насочен към позитивните детайли от ежедневието.
Особено важно е да обърнем внимание на децата между 10 и 13 години, когато се формират социалните умения и чувствителността към другите. Родителите могат да питат дали са забелязали някой от класа да е тъжен или самотен и защо мислят, че е така, какво биха променили в деня, за да накарат някого да се почувства по-добре, имало ли е нужда от подкрепа и как са постъпили останалите, и кога самото дете се е почувствало чуто и разбрано. Колебанията в самооценката са чести и затова е важно да подкрепяме гордостта и любопитството у подрастващите чрез въпроси за това кое действие ги прави горди, кое са научили извън училище, кои три думи или коя песен описват деня им и кой приятел ги е изненадал приятно.
За да не се превърне разговорът в разпит, Колева съветва да слушаме без осъждане и без бързи решения. Приемането и зачитането на емоцията са по-важни от съвета. Ако детето отговаря „не знам“ или не е в настроение, трябва да уважим правото му на мълчание с усмивка и да му подсигурим, че винаги сме готови да го изслушаме, когато реши да говори.

